Германия 2006

Този ден беше много вълнуващ. След като хванах влака и пътувах близо 7 часа от Кайзерслаутерн до Инголщадт с 4 смени на влакове, пристигнах благополучно в града, където ме очакваше конференцията. Бях си записал името на хотела, бях прочел дори историята за него и имах карта как да стигна до него от централната гара... и поех в търсенето му.

Бързо разбрах, че картата на сайта на хотела не е била много точна, защото нямаше такава улица, каквото бях записал и затова тръгнах в произволна посока. Първият човек, когото срещнах ми купи билета, с който бях пристигнал – да, това не се случва само на централна гара в София...

Следващата жена, която срещнах ме упъти към моя хотел и аз поех пеша (автобусът мина преди да стигна до спирката), а в неделя транспортът е много на рядко. Но като че ли има съдба, защото на половината път дойде един човек с колело и ме пита дали имам нужда от помощ. Помъчих се да му откажа любезно, но той беше много настоятелен и така – с едната чанта на колелото и другите две на гърба и в ръката ми, продължихме. По пътя ми обясни, че има дъщеря, която щяла да пее в 7 часа вечерта (т.е. след 5 мин.). Покани ме да отида и да я чуя. След като ми помогна за носенето на багажа, директно преди да отидем в хотела се отбихме в киното, където беше този „концерт”. В последствие разбрах, че това е църковна среща на евангелистите... или по-скоро те си правят такива вечери, в които пеят песни за Бог със съвременен аранжимент. Излезе, че дъщеря му не пя, но тя имаше участие в едно интервю, което излъчиха в залата. Определено мога да кажа, че дъщеря му беше красива, но това се дължеше на хърватския й произход (на 50% хърватка – по майчина линия). И да не пропусна да кажа, че гаджето й не спря да ми повтаря, че й е гадже...

След като приключи представлението ме изпратиха до хотела. В хотела излезе, че нямам резервация, но бързо след като човекът на рецепцията се обади на някой по-висш мениджър излезе, че имам резервация. По стечение на обстоятелствата влязох в стаята на хотел Adler. Хотелът определено е много красив и приятен. След като изгледах любимата рубрика Quest на CNN реших да погледна все пак дали няма някаква грешка с хотела щом нямах резервация, макар и да бях убеден, че това е моят хотел – все пак бях научил на изуст сайта му.

...и какво да видят очите ми – моят хотел е Zum Anker. За щастие още не бях използвам нито леглото, нито банята и по най-бързия възможен начин стигнах до рецепцията, където пак на немски се обясних с много извинения на човека. Поканих го да дойде и да огледа стаята, за да я напусна. Надявам се, че след като ми каза, че всичко е ОК, а и след като ми позволи да тръгна и ми обясни как да стигна до истинския си хотел, ще излезе и утре, че няма никакъв проблем и с организаторите на конференцията.

В крайна сметка след толкова приключения в 11 вечерта пристигнах в правилния хотел, който за разлика от предижния повече прилича на общежитие – какво прави разлика от 4 евро!?!

С какво беше известен Кайзерслаутерн няколко месеца... Къде ходиха хиляди фенове в Кайзерслаутерн? Отговорът е само един – на стадиона!

Е, и аз се „доредих” да посетя в реално игрово време това толкова бленувано място от тези хиляди фенове. Присъствах на мач на Кайзерслаутерн и Кобленц. Едно време футболният отбор на Кайзерслаутерн е бил в първа лига, но сега е вече във втора... Съответно и мачът, който гледах беше от втора лига. За съжаление Драго ми беше осигурил билет на последния ред (за щастие от централните трибуни), така че виждах играчите на полето като на разтегнат телевизор, но за разлика от телевизионните излъчвания, тук нямах повторения на „интересните” моменти, но имах реални футболни фенове.

Как се описва типичният фен – това е сериозен въпрос. Обобщено мога да споделя, че типичният фен е много емоционален – вика, плаче... и много често пуши, пие бира и яде от наденичките, така типични за Германия. До мен имаше един такъв типичен фен – най-вероятно вече надминал 60-те, но с много засилено чувство за принадлежност към FC1 Kaiserslautern.

На стадиона се включи една лисица в началото. Съвсем истинска лисица, която беше много подплашена, но успя да мине под седалките на последните редове. Влязла е от близката гора, но как се е изкачила до последния етаж на стадиона – не знам.

Имах невероятен късмет да гледам много интересна игра – всичките голове (с изключение на един) се случиха в половината, над която имах по-добра видимост. Общият резултат беше 4:3 с домакини Кайзерслаутерн. 2 гола за Кобленц в първото полувреме. Единият гол беше много красив – от фал, но фалът не беше изпълнен с типичния силен шут, а беше много лек удар, приплъзващ се по игрището и съответно директно във вратата на Кайзерслаутерн. Да си призная в началото играта ми се виждаше скучна, защото като че ли играчите спяха през първите 20 минути, но след това всичко се раздвижи... Второто полувреме Кайзерите вкараха почти един след друг 4 гола – изключително радващо за повече от 20 хилядните подръжници на отбора (за Кобленц викаха по-малко от 10 хиляди). Ответният удар дойде малко след 4-те светкавични удара, но не последва гол, който да изравни резултата.

След много аплодисменти и вълни от страна на червените фенове, всички се разотидоха мирно. На стадиона останаха само охраната и тези мили хора, които минаваха през всички седалки с надеждата да намерят забравени чаши – Pfand, който да върнат срещу сумата от 1 евро.

Днес решихме да отидем в Люксембург. Предложението беше много изгодно - само за 9 евро отиване и връщане до Люксембург. Като се има в предвид, че Deutsche Bahn предлагат същия преход за 70 евро, мисля, че от финансова гледна точка си заслужаваше.

Но да не говорим само за пари, а да се върнем на пътуването в Люксембург.

Тръгнахме от гарата на Kaiserslautern с влака до Homburg. В Homburg трябваше да ни вземе автобуса за Luxembourg. Бяхме с 15 минути по-рано, така че се разходихме във все още спящия град. Като стана време за тръгване с автобуса остановихме, че вместо автобус ни чака мини-бус и че сме само 3 човека... Учуди ни още повече отговорът на шофьора, който въпреки че беше много ведър и общителен, ни каза, че не знае къде ще спрем в Люксембург. Това беше шокиращо и фантазиите ни заработиха...

Минибусчето подмина Saarbrucken и отби в една пресечка. Видяхме в дясно голям гараж на автобуси от същата фирма. Разбрахме, че тук ще се прехвърли в обещания по офертата луксозен автобус с тоалетна, климатик, телевизор и т.н. Така и стана. Всичко на всичко бяхме общо 9 човека...

Не знам как им излизаше изгодно да ни возят за по 9 евро, но ето че бяхме на пътя към Люксембург. По пътя минахме покрай един много любопитен град - град на кръстопът за 3 държави. Не знам дали ще се досетите, но това беше Шенген - градът, който всеки свързва с визовите ограничения. Той е между Франция, Германия и Люксембург.

След 1-часово чакане на една отсечка от пътя заради ремонт благополучно пристигнахме в Люксембург. Не споменах граници, понеже такива нямаше никъде... имаше само табела - Люксембург в звездички ;-)!

Пристигнахме на площада на свободата и имахме 7 часа за разходка в Люксембург. Веднага отидохме в Туристическия информационен център и от там се сдобихме с карта и информация за всички обекти. Имаше възможност да чакаме 2 часа за тур, но това щеше да разкъса много времето ни...

И почнахме да обикаляме по пътеводителя от забележителност на забележителност. Редно е да се отбележе, че Люксембург е град, в чиито исторически център има много красиви и запазени сгради от ХVІ-ХІХ век.

Обиколихме всички катедрали и по-малки храмове в центъра... Влязохме и в катакомбите. Тези тунели съществуват все още като един чудесен подземен път. Има 2 отворени части за туристите, а останалите - не е ясно за какво предназначение ги ползват. Все пак тези подземия имат капацитет да поберат целия Люксембург и е имало преди и сервизни помещения.

Този град определено носи историята на силна и трудно превземаема крепост, защото всеки, който я е превземал я е доукрепвал и така се е получила една уникална комбинация от Римско, Френско, Испанско, Холандско и най-накрая Люксембургско владичество. И все пак Люксембурзите успяват да се отцепят като самостоятелна държава - все пак като си богат можеш да настроиш политическите вълнения на твоята честота. И защо са богати в Люксембург - защото са били само от знатни родове.

Ако се прехвърлим в съвременната история - свързваме Люксембург с това, към което България се стреми много много последните години - Европейският съюз. Тук е роден Роберт Шуман - създателят на съюза... и като извод за Люксембургската политика спокойно може да се каже, че те са хората, които са с малка страна (вечното оправдание на Българските политици), но със силно влияние в Европейската политика.

В момента Люксембург все още привлича силни и преоспели личности от западно-европейските държави чрез своята облекчена данъчна политика. Също така и привлича много туристи от съседните държави заради по-евтините цигари, кафе, бензин... и разбира се многобройни замъци, носещи историята на дуковете.

Снимки - в галерията Люксембург.

Както се досещате не успях да удържа на изкушението да бъда в Германия и да не видя това събитие, за което цял свят говори - Октоберфест!

Тръгнахме в петък с отдавна закупените билети. За наше голямо съжаление ICE-то, стоя над 1 час между Stuttgard и Ulm, защото имало сериозен инцидент на релсите (така и не разбрах какъв точно). Заради това закъснение немските железници бяха длъжни да ни обезщетят. В случая обезщетението е 20% от стойността на билета.

Все пак пристигнахме в Мюнхен макар и с час и половина закъснение. Ние отидохме да си оставим багажа в Ердинг, където щяхме да нощуваме.

Върнахме се в Мюнхен на уреченото място, където ни чакаше нашата екскурзоводка Аня!
Направихме един тур в централната градска част. Слушахме и гледахме и танца на кметството, но определено мога да кажа, че звучеше по-скоро на развалени звънци отколкото на смислена мелодия...
Научих много истории и легенди за почти всяка сграда в центъра на Мюнхен.

За тези, които не са били в Мюнхен - от тук могат да научат още за града.

Вечерта ни очакваше барбекю, след което играхме на играта Maja - играе се със зарове... и да си призная от 7 играча, аз бях на 3-то място!

На следващия ден сутринта ни очакваше типична баварска закуска - бели наденици - вкусни са... След това разгледахме замъка Nymphenburg - една от малкото постройки, която е оцеляла по време на войните без да бъде бомбардирана. Там научихме за любовните афери на Людовиците, но не успяхме да видим сегашния конт. Имахме щастие да слушаме екскурзоводката на един от City tour-овете, която чак накрая осъзна, че ние не сме от нейния автобус... Всъщност турът беше превъзходно направен.

След като задоволихме любопитството в изрядната градина на замъка се запътихме към Октоберфест. Той беше вече започнал (от 12 часа). От далече можеше да се познае коя е правилната посока за Октоберфеста по облечените типично баварци. Като първи ден, нямаше много туристи и имахме късмета да обиколим всичко без да се блъскаме в много пиани хора.
Подкрепихме с типично баварски специалитети и решихме да се пуснем на един типичен за Октоберфест атракцион с килимче.

Това, което всеки трябва да направи на Октоберфест, е да отиде в някоя от палатките и след 20 часа да е вече там. Шоуто кипи и е в разгара си тогава. Можеш да видиш много пияни немци, много чужденци (убеден съм, че следващите дни ще се увеличат многократно), които са дошли да се забавляват. Масите и пейките стават дансинги, а бирата се лее - не всеки успява да улучи устата си... След като и ние бяхме поналели по няколко литра бира в нашите стомаси и след един шнапс... бяхме готови да се полутаме в лабиринта с огледалата. Излязохме от лабиринта още по-пияни от смят.

След това преживяване се отправихме към известната дискотета 4004. Пришпорихме таксиметровия шофьор да кара по-бързо, за да хванем промоционалната цена преди 23 часа - 5 евро. Дискотеката е с 4 салона с музика + 1 малко по-тих салон. Поразкършихме се във всичките от тях. Аз трябваше да се изявявам като "гаджето" на всички момичета, с които бях, за да махам нежеланите лепящи се за задните им части ухажьори. "Битката" беше забавна... Към 1.30 вече напуснахме дискотеката, защото трябваше да хванем последния S-Bahn.

В неделята станахме рано и след закуска и горещи изпращания с нашите домакини, се отправихме към Deutsche Museum. Обикаляхме го от 11 часа до неговото затваряне. Освен че научихме много, ни заболяха и краката..., но и остана още много, което да видим...

Последва китайски ресторант, една малка сладкарница и във влака към домашния Кайзерслаутерн!

За снимки - в галерията Мюнхен!

Днес се занимавах с моя доклад.

Вече е готов и очаква окончателно одобрение от шефовете на института.

В него има обяснение на повечето от дейностите, които извършвам тук.

Може да го видите като натиснете тук.

Днес почваме втората серия на УВ тестовете.

Целта на теста е да се изложи на постоянно влияние на УВ светлина (в случая ще бъде 1000 часа). На всеки 2 часа ще има 10 минути "дъжд".

След това може да се види въздействието на УВ светлината или по-точно напукването на материала.

В галерията има снимки на подредбата на материалите и на резултати след УВ теста, направени от светлинния микроскоп.

Снимки - в галерията IVW.

Днес бяхме предвидили вечерта да сме в Bad Duerkheim на прочутия Wurstmarkt - най-големият winefest в Европа.

Това е официалният сайт.

По пътя минахме по Winestr. или с други думи казано - винарската улица или още по-просто казано - лозарската улица. Тя не е точно улица, а е шосе в продължение на 30-на км, от двете страни на което има само лозя.

Пристигнахме към 19:30 в Bad Duerkheim. Паркингът почваше от началната табела на града, така че и ние не спряхме много по-далече от тази табела. Още от там се виждаха нощните светлини - голямото виенско колело и в другия края - голямата бъчва.

Като се приближихме ми напомни много на Созопол през лятото. Горе долу в същия стил имаше много атракциони - въртележки, влакчета, блъскащи се колички, къщи на ужасите, на илюзиите. Покрай всичките тези атракциони имаше и сергии за хранене, а в центъра на една внушителна площ се намираха всичките винарски барове.

Докато чакахме да дойде Драго, аз и Волф се пуснахме на AirWolf. Въртележката се вдигаше на много високо и ни обърна на всички страни. Продължи около 7 мин. нагоре-надолу, наляво-надясно... Момичетата така и не се престрашиха да се качат с нас...

След като и Драго се включи, разгледахме и сергиите по периферията - бяха пълни с какви ли не джунджурии - чорапи, портфейли, колани, дрънкулки, сладки - всичко, за което можеш да изхарчиш от 1 до 100 евро...

Към 21 часа вече почнаха да затварят някои от сергиите, а това беше времето за нас, през което да отидем на по чаша вино. Опитахме 4 вида вино и както можете да видите на снимките - чашите са доста големи - по половин литър...

След като ни се развързаха езиците, ударихме една дълга приказка за живота, любовта и знаете - всичко останало...

Снимки - в общата галерия.

Този парк се намира в Hassloch. Не се намира много далеч от Кайзерслаутерн - на около 40 мин. със S-Bahn-а и на още 10 с автобус от гарата до самия парк.

Самият парк не е никак лош. Събрахме се българска група - Ани, Руми и аз и бяхме в 7:20 сутринта на гарата. Благодарение на автоматите се сдобихме със специалната оферта - комбиниран билет за влака, автобуса и парка.

Бяхме на опашката за влизане 15 мин. преди отварянето на парка. Трябваше да сменим нашия комбиниран билет с билети за вход в парка. В 9 часа, като ни пуснаха да щурмуваме касите се справихме с тази операция. Сдобихме се с карта на парка и планирахме бъдещите приключения.

Първо сметнахме за най-важно да опитаме от прочутия Ge Force - този влак е записан в рекордите на Гинес за 2004 като King of the Rollercoasters. Развива над 120 км/ч и трасето е от 1,2 км. Т.е. цялото удоволствие трае около минута, минута и малко - всичко става толкова бързо, че докато бяхме стреснати, така и слязохме от влакчето напълно ухилени...

В следващия час успяхме да обиколим въртележки, гондоли, летящи самолетчета. Като стана 12 часа усетихме какво е да отидеш в парк за забавления в събота. Чакахме 40 мин., за да се качим на едни лодки... После чакахме още един час, за да се качим на Free Fall Tower-а, което излезе много вълнуващо, но само за 10 сек... Излиза, че повече се чака...

След обеда или следобеда поехме към шоу програмите. Гледахме как се справят водните скиори, след това видяхме парада 35-години парка и визуалното шоу, което приспа и тримата героя ;-)!

За следобедния час бяхме оставили и "най-мокрещия" атракцион, от който след половин часово чакане излязохме напълно сухи...

Преди да си хванем автобуса за вкъщи (в 17.45) гледахме как Диана прави своето крокодил-шоу. Тази жена определено не си поплюваше и си играеше със змии, скорпиони и крокодили. Дори извика и един тежък мъж от публиката, който да стъпи върху нея, за да може тя с тялото си да счупи стъклени бутилки - това е живот ;-)!

Е, шоуто си беше пълно, но се наложи да приключим този така весел и пълен с усмивки ден.

След като изпълних всички задачи за деня, изгарящ от нетърпение потеглих към мястото на срещата – вкъщи!
Трябваше да дойдат да ме вземат, за да отидем да яздим. Усещах всяка секунда от закъснението им, защото бях нетърпелив да се кача отново на кон.
Конюшната е на около 50 км от Кайзерслаутерн. Стигнахме до там за около половин час въпреки всичките ограничение от по 30 км в час (все пак има участък от магистралата с неограничена скорост).
Конюшната беше доста голяма – имаше над 30 коня, тренировъчна база... и прасета.
Всеки от нас имаше специално определен кон. Първо взехме конете от пасбището. Процедурата преди оседлаването включваше сресване на коня и почистване на копитата му. След като оседлахме конете, Майка реши да ни види как се държим на кон и ни заведе в тренировъчната база с най-младото конче. Там се повъртяхме с него в кръг като минахме през всички видове езда.
Накрая потеглихме на очакваната разходка. За съжаление моята кобила (Шанън, р. на 10 юни 2002) беше позаспала след толкова масажи, ресане, чесане, почистване... и затова в началото й се наложи да я пришпорвам по-често. След около половин час езда по полетата решихме да ускорим темпото и направихме една галопираща отсечка. След 5-мин галоп както и аз, така и конете пръхтяхме след подскачането – аз, заради неудобното седло, а те заради скоростта, която трябваше да развият. След този щурм моята кобила не се спря да тича – вече вместо да я юркам, трябваше да я спирам начесто.
Нашата обиколка продължи 2 часа, след които прибрахме конете по местата им и се отдадохме на по една безалкохолна бира... (все пак трябваше да се шофира останалата част от деня).

От днес почваме нов тест на материалите - creep test. На български би трябвало да означава тест за еластичност (опън) на материалите. Ще се проведе за 200 часа или близо седмица.

От резултатите на теста ще може да определим устойчивостта на опън на материалите при определена постоянна сила.

Снимки - в галерията IVW.

Френските алпи са красиви, още повече когато си съвсем близо до Mont Blanc. За съжаление още не съм се изкачил по самия връх, но се надявам в близките години да успея да осъществява тази идея.

За Cordon пътувах през Женева (до там с влак), от където ме взеха с кола, защото Cordon е само на 60 км от Женева. Разгледах прочутото Женевско езеро и самата Женева но съвсем набързо.

В Cordon изкарах невероятно, защото ходих по планините, а и времето не беше толкова лошо, колкото се очакваше да бъде според прогнозите. Вместо да вали имаше много слънце!

От всичките походи може да се видят снимки в галерията Френски алпи.

Както всеки град в Германия и Хайделберг си има свой портал: http://www.heidelberg.de

В очакването да видя прочутия Хайделбергски университет, се натоварихме сутринта на S-Bahn-а и в 11 часа бяхме в Хайделберг. Веднага на излизане от гарата видях любимата ми туристическа информация, от която си купихме по една карта Heidelberg Tourist Card, която за 14 евро включва градския транспорт и входовете на почти всички музеи за 2 дни. За съжаление ние сме само в неделята тук...

От информацията скочихме веднага на автобуса. С автобуса пътувахме 10-на минутки и слязохме на спирката за прочутия Хайделбергски замък. За да стигнем до него имахме два варианта - единият е пеша, а другият с въженото влакче. Въженото влакче беше нашият избор - нали ще има романтична гледка от него на целия Хайделберг!

Въженето влакче е на 2 части - нова и стара. Новата част е от долу до замъка, а старата е от замъка до най-високата точка над Хайделберг. Ние продължихме до горе. От там има много красива живописна гледка - вижда се целият Хайделберг, а точно срещу нас беше и алеята на философите. Отидохме до старата телевизионна кула, видяхме паркът на приказките и се върнахме с въженото влакче до замъка.

Благодарение на комбинирания билет имахме възможност да използваме екскурзовод на немски или английски (между другото с разходите за транспорта, влакчето и входа за замъка с екскурзовод тази комбинирана карта се изплати). Срещата с екскурзовода беше в 13.15 часа на входа на замъка. Екскурзоводът се е занимавал само с тази си дейност в този замък вече 15 години, а и английският му беше вече достатъчно английски, за да успеем да разберем цялата история на замъка. Имаше няколко негодуващи китаеца, но там е спорен въпросът кой е знаел по-добре английски..., защото англичаните разбираха екскурзовода. Разведе ни и през няколко зали, до които нямаме достъп, ако сме без екскурзовод... и след като приключихме с разходка си направихме една обща снимка.

След този така интересен тур, от който научихме много неща не само за замъка, а и за Хайделберг отидохме да видим в мазето най-голямата бъчва, която все още съхранява вино.

В замъка също се помещава и музеят на аптекарството, който беше нашата следваща дестинация.

Обедна почивка нямахме, а изядохме по една вафла на крак, защото бяхме притеснени дали ще ни стигне времето да обиколим всички забележителности, които ни се предлагат в Хайделберг.

Посетихме катедралата на светия дух и протестантската катедрала. Оставихме си желанията, а дали ще се сбъднат - ще стане ясно в близкото бъдеще.

Следващата дестинация беше университетът в Хайделберг. Преди да влезем в самите аудитории посетихме карцера - мястото, където са заточвали непослушните студенти за няколко дни. Строгият режим е оставил своите белези по стените. Аулата на университета е сравнима по пищност с аулата на университета в Болоня (и в двете вече не се преподава, а са само точка за туристи и конференции).

След като видяхме най-важните забележителности, които са с работно време, решихме да задоволим нуждите на стомасите си и изядохме по един турски специалитет. Турците са окупирали много добре Хайделберг - на всеки ъгъл - турски ресторант.

Дюнер-кебапът не ми се отрази зле и ми даде сили да разгледам и арката, а след нея и маймунката, на която така и не успяхме да се снимаме заради голямата опашка от желаещи. Прочутият Хайделбергски мост, от който по змийския лабиринт се отправихме към алеята на философите. Сред толкова красива природа и така красиви гледки името на алеята е заслужено. Не можахме да устоим на изкушението и останахме в парка на философите, за да пофилософстваме и ние по темите, засягащи нашия живот.

Нашата разходка в Хайделберг приключи с една игра на влакчета на гарата в Хайделберг..., а какво е това зад мен на снимката пред гарата - не ме питайте!!!

Снимки - в галерията за Хайделберг.

Днес решихме да направим едно дълго пътешествие до извора на Дунав. От Кайзерслаутерн до там е 300 км или 4 часа с влака.

Събрахме се пет българина и с един уикенд билет за 30 евро решихме да си направим пътешествието.

Влакът ни тръгваше в 5 часа, затова ние бяхме в 5 без 15 на линия! По пътя не бяхме много словоохотливи, а по-скоро бяхме много сънени.

В 9.30 пристигнахме в Donaueschingen, което в превод означава изворът на Дунав. Градът си има официална страница! Аз бях подготвен с информацията за града, защото бях посетил така любезната им виртуална туристическа информация и те в рамките на 2 дни ми бяха пратили подробна информация за всички обекти в града.

Не улучихме много хубаво време, защото дъждът не беше спрял като пристигнахме. За щастие имахме чадъри!
Видяхме фонтанът на Диана, постояхме малко в катедралата и след това се полюбувахме на красивата гледка на извора на Дунав. Определено очаквахме нещо още по-интересно...

Бях радостен, че първата табела на извора на Дунав (от септември 1987) е на български - всички останали са от периоди, конгреси и т.н. след това. За съжаление замъкът в града беше в ремонт и беше затворен, иначе той е в непосредствена близост до извора.

След като се полюбувахме достатъчно дълго на извора се разходихме из града. Както в повечето градове тук в събота нямаше никакъв живот - все едно е паднала бомба. Имаше много интересни статуи олицетворяващи театъра и много интересна скулптура с музиканти пред кметството, около която се снимахме.

След това се помъчихме да намерим място от където да опитаме местната бира, но така и не успях да я намеря в отворените магазини по това време.

Отидохме до мястото, където се сливат двете реки, които образуват Дунав... и точно там срещнахме младоженци, които си правеха фотосесията!

Преценихме, че сме разгледали града достатъчно добре и решихме вместо да се връщаме към Speyer, да отидем към Konstanz (сайтът на града). Пристигнахме в ранния следобед в Konstanz и решихме веднага да видим и Швейцарската част на града. Въпреки че Швейцария не е в Европейския съюз, на бариерата към Швейцария пише "ако има някой, за когото важат визови или митнически ограничения да не прекосява тази линия", а учудващото е, че нямаше никакъв служител, който да седи в близост...

Без кола не успяхме да разгледаме "Швейцария" и затова се върнахме в "Германия" - прекосихме отново бариерата. Градът е красив и освен многото кейове с яхти има и много красива и голяма катедрала.

Под катедралата направихме почивка - по една топла напитка... и дойде време за връщане към Кайзерслаутерн - все пак пътят си е 6 часа.

В Karlsruhe трябваше да сменим влаковете и имахме около 40 мин. престой. За това време си направихме кратка разходка и разгледахме парка и центъра на Karlsruhe. Пред кметството ни изумиха камионите - като от някакъв фантастичен филм и затова и от Karlsruhe ги има само тях на снимка...

Прибрахме се благополучно към 22 часа в Кайзерслаутерн.

Снимки - в галерията Donaueschingen.

Това беше първият процес, с който се сблъсках практически с моето пристигане в IVW.

Принципът на процеса екструзия е, че получените материали се стапят и смесват, за да се получи един нов изходен продукт. Екструзията се ползва за получаване на термопластични материали и въобще на всякакви нанокомпозити.

В случая като матрица ползваме полиамиди и поликарбонати. Към тях прибавяме компонент от титаниев диоксид. Двата компонента се подават с различна скорост (разбира се, матрицата трябва да е в по-голямо количество).

Получената смес се екструдира и нарязва на малки гранули. Гранулите се класифицират в зависимост от количеството на наночастици в нанокомпозита.

Гранулите се подлагат на сушене, за да може да са готови за следващите етапи.

Снимки - в галерията IVW.

Здравейте!

Тук почвам да вкарвам цялата информация, която съществува покрай моето пребиваване в Кайзерслаутерн!

Историята на моя престой тук:

• обменна програма - Леонардо
• престой 3,75 месеца
• начална дата - 06.06.2006

Задача:
... на следващата страница...

Pages: 1 2